Един от градовете в Северна България с най-голяма известност е Килифарево, който заедно с Велико Търново изиграва важна роля през различните исторически епохи на развитие за страната. Така например се знае, че около града има останки от тракийско селище, което е категорично свидетелство за ранната история и за това, че тя е продължила да се развива и през последвалите векове. На по-късен етап, по време на управлението на братята Асен и Петър, тук се намира една от крепостите, която служи за охрана на проходите. А братята са най-известни с това, че вдигат въстание срещу византийските поробители и успяват да ги отблъснат, в резултат на което Търново се превръща автоматично във втората българска столица. След това техният брат Калоян ще се опита да направи решаваща крачка за страната, като се обвърже посредством унията с Рим и Католическата църква. Накрая обаче това не се получава, а Калоян намира смъртта си, вероятно в резултат на предателство.
Теодосий Търновски също може да се спомене пряко във връзка с историята на Килифарево. По време на властването на Иван Александър, той получава от владетеля като награда университет и основаването на школа, която носи неговото име. Така още от онези години се правят опити за основаването на образователни институции, в които се подготвят бъдещите кадри сред книжовния български елит. Малко вероятно известен факт, и то от по-ново време, е една случка с дългогодишно управлявалия страната ни Тодор Живков. По време на посещение в града, когато излиза да говори пред насъбралото се множество, той прави грешка и вместо да поздрави хората с „драги килифаревци”, казва „драги калоферчани”. Този епизод едва ли е широко разпространен в публичното пространство, но си остава паметен за местното население. Иначе градът по време на османското робство е селище с важен статут, защото лично Султан Селим 2-ри прави така, че то става охрана на проходите. Както и по време на Средновековието, така и тогава на селището се пада роля с голямо значение за военните отношения на страната ни с други държави. Що се отнася пък до известните родени в града личности, има поне някои от тях, които са познати на широката общественост.
Преди обаче да съобщим техните имена, можем мимоходом да отбележим и официалния градски празник. Той се провежда всяка последна неделя на осмия месец август, като вероятно може да бъде оприличен и на събор. Първото известно име на жител от Килифарево е Васил Вълев, който в силните години на социализма през двадесетото столетие се изявява като склуптор. Велчо Атанасов – Джемджията пък е прочут борец за свобода и революционер, който умира само на 58 години през 1835-та година. Пейо Гаджев и Марин Касаветов са още две имена на жители от града, които оставят своя отпечатък в публичната дейност. Първият е поет, драматург и писател, а вторият се изявява в попрището на правото и има званието доктор на юридическите науки. Никола Проданов е виден земеделец и председател на Лозарската кооперация, а Янко Маринов е известен не само за града, но и за цялата страна художник, живял цели 97 години.
